Гневът е една от най-силно присъстващите емоции в съвременния живот. Независимо дали е добре скрит в нас, или се изразява бурно, той ни притеснява и предизвиква чувство за вина. В края на краищата, кой харесва човек, който изпитва гняв?

Със сигурност гневът може да изпълни някого с толкова силна енергия, че е почти невъзможно да бъдем около него, без да се почувстваме засегнати. Много са реакциите: да почувстваме също гняв, страх, срам или просто раздразнение. Във всеки случай много малко от нас биха били безразлични или състрадателни към него.

След това, когато тази гневна вълна отмине, остават срамът, притеснението, последствията - счупени предмети, развалени отношения, злополуки - и много голямо чувство на съжаление.

Много е вероятно поради това мнозина да се опитват да потиснат гнева си, като го крият зад самодоволни усмивки, хранят се бързо, хвърлят или трошат предмети, спортуват или дори се превръщат в сурови, затворени или иронични хора.

гневът е нещо толкова естествено, че вместо да се опитвате да го скриете, по-добре е просто да го оставите да тече свободно.

В състояние на сдържаност гневът само се натрупва и става все по-силен, така че е достатъчна една единствена причина, дори най-глупавата, за да се освободи напълно. Тогава човекът, дотогава така контролиран, ще се появи пред своите роднини и познати напълно променен, разстроен, правещ невероятни неща. Хората няма да могат да разберат как нещо толкованезначителен предизвика такава бурна реакция.

Дори и така, гневът е нещо толкова естествено, че е по-добре, отколкото да се опитваме да го скрием, просто да го оставим да тече свободно. Ето защо усилията ни не бива да са насочени към сдържане на гнева. Трябва да му позволим да се изрази и да го оставим да си отиде по естествен начин, тъй като корените му са засадени само в една много актуална воля: волята да контролираме всичко.

Това, което най-често поражда гняв в нас, е чувството ни за безсилие пред невъзможността да контролираме даден човек, ситуация или себе си.

Това обяснява защо е толкова трудно за някого да преодолее пристрастяване, да отслабне или дори да се свърже с другите, когато това, което го движи, е чувството за контрол.

Затова, когато почувствате гняв, се запитайте "какво се опитвам да контролирам?" и приемете, че не зависи от вас да доминирате над ситуацията или над когото и да е. Опитайте се да се адаптирате, да се отпуснете и да намерите други начини да решите това, от което се нуждаете. Вижте някои съвети:

• Първото нещо, което трябва да направите, е да не отричате гнева. Той съществува, така че го приемете;
• Голяма част от гнева ни се поражда от маловажни неща, затова преценете дали наистина си струва да съсипете момента и дори деня заради недоразумение или нещо неуместно;
• Не си го изкарвайте върху хора, растения, животни, предмети и дори върху задачи, които могат да бъдат "пропити" с тази енергия, като например приготвяне на храна за вас или за някой друг;
• И накрая, не обвинявайте никого за това, което чувствате. Гневът е започнал във вас и ще свърши във вас. Външният свят е само извинение.

И накрая, не се страхувайте от гнева, не го крийте, а го освободете!